​
Дискова херния ,представлява притискането на гръбначномозъчен нерв от материята,съдържаща се във вътрешността на междупрешленните дискове.Тя е възможна във всеки отдел от гръбначния стълб,но най-често се появява в лумбалния
(поясен ) и цервикалния  (шиен) дял.
Междупрешленните дискове се състоят от централна част- пулпа  и външен фиброзен пръстен, съставен от няколко слоя фиброхрущял. Те свързват гръбначните прешлени и играят ролята на амортисьори, като поемат и смекчават сътресенията при движение. Най-честата причина за настъпване на дисковата херния е продължителното износване на междупрешленните дискове. С напредване на възрастта, те губят част от водното си съдържание и стават по-малко гъвкави.
Симптомите,характерни за този вид заболяване  представляват силни болки в съответния дял от гръбначния стълб.Болките варират в зависимост от това кой нерв и междупрешленен диск са засегнати.Характерни са моторни и сензорни нарушения.
Когато хернията настъпи в шийния отдел на гръбнака, се наблюдава болезненост на шийните и раменните мускули, както и мускулите на ръката. Ако хернията е в лумбалния район и се засегне седалищният нерв, се развива типичен симптомокомплекс – болка в долната част на гърба, седалището или крака, както и усещане за убождане или гъдел, и мускулна слабост. Най-често симптоматиката е унилатерална (едностранна). Болката е силна до непоносима, болният заема поза целяща облекчаването й.

Тъй като това е свързано с износване на дисковете, рискови фактори са упражняването на професии с голямо физическо натоварване, често клякане и вдигане на тежести, и напредналата възраст. Освен след систематично натоварване и износване на дисковете, състоянието може да настъпи и след рязко движение или натоварване, при което се скъсва фиброзният пръстен. Някои вродени анатомични особености на гръбначния стълб могат да бъдат предразполагащ фактор.
Диагнозата се поставя след физикален преглед и провеждането на образна диагностика. Физикалният преглед включва провеждането на специфичен тест, при който пациентът лежи по гръб, а лекарят повдига краката му в изпънато положение. Ако се появи болка, това е показателно за лумбална херния.


Лечението се изразява във избягване на прекалено натоварване,резки движения,както и прекалено залежаване и застояване на едно място.Включва се физиотерапия,кинезитерапия – лечебна гимнастика , може да се прилага криотерапия – лечение с лед на съответното място,както и прием на аналгетици.
Много малка част от случаите на дискова херния изискват хирургично лечение. То се налага, ако симптоматиката не се повлиява от други терапевтични подходи и прави невъзможно самообслужването на пациента, както и ако фрагмент от разкъсания диск заседне в гръбначния канал. В повечето случаи, хирургът отстранява само частта от пулпата , притискаща нерва. В редки се налага отстраняването на целия диск, при което съседните се укрепват с помощта на метални приспособления или се присажда изкуствен.

                                                                                                   Мария  Гарванова 
                                                                         Рехабилитатор към ТКЦ „ Живот без болка ‘’
 

Стресът, неприятните събития и трудностите като цяло са неизбежна част от живота на всеки. Много често обаче тези трудности, преживявания и притеснения водят до негативно мислене,променят начина ни на живот и отношението ни към всичко останало. 
 И започваме да се въртим в един непорочен кръг. Всеки път,когато ни се случи нещо си задаваме въпроса, „Защо все на мен“?
Проблемите връхлитат често живота ни и ни карат да изпадаме в състояние на меланхолия,тъга,отчаяние и безнадеждност.
Депресията е състояние на вътрешен конфликт. Когато не успеем да получим,това което искаме сме недоволни от себе си и страдаме. Обвиняваме се и се наказваме с негативизъм. Депресията е отсъствие на любов, защото ако цениш себе си, няма да си позволиш да изпитваш болка и страдание.
Много често, когато не успеем да постигнем нещо в живота започваме да се самонаказваме с негативни мисли като: „Аз не съм добър човек“ ; „Няма да постигна нищо в живота и тн..
Така започва натрупване на негативното мислене и се въртим в непорочния кръг. Проблемите често ни изваждат от равновесие, но така е устроен живота на всеки. Днес имаме хубав ден,а утре малко по - неприятен .
Розата е красиво цвете,но има и бодли нали?
Така е и с живота, всяко нещо се постига с труд и упоритост. Успял е не този,който има материалното, а този който въпреки всички трудности,успява да запази „здрава душата си и своите ценности“. Под „Здрава душа“ имам в предвид да съхраниш своята доброта, да забравиш за проблемите и да не мъчиш себе си с негативни мисли, да не натрупваш злоба и омраза,защото тя убива.
Мили хора,обичайте се такива каквито сте и се ценете,защото живота е кратък. Всяка спънка трябва да Ви стимулира да успеете.
Не се плашете,ако нещо не се получи,винаги има и други хоризонти.
Опитайте се да мислите позитивно, да знам банално звучи,но това е една важна стъпка към вашето усъвършенстване.Помогнете са самите себе си, не се обвинявайте и живейте с това, което имате. Радвайте се на малките неща и позволете на душата и сърцето Ви да почувстват какви щастливци всъщност сте.

​Как да възпитаваме самоуверени и спокойни деца
 
Отглеждането  на новото поколение е голяма отговорност и често ние като родители се съмняваме доколко  успешно се справяме с възпитанието на децата си.
В последните години разполагаме с голяма по обем и разнообразна информация за правилния подход. С настоящата статия сме си поставили за цел да напомним на родителите, че за да растат децата ни спокойни, позитивни и успешни, е  важно преди всичко отношението ни към тях и към нас самите, отколкото следването на правила стъпка по стъпка. Дори  и най-съвършената методика е безполезна, ако човекът, който я използва, не ня разбира и споделя други възгледи.
 
1.Бъдете деликатни
 
Нерядко родителите се изкушават да „блеснат“ в компанията ,  като разкажат за пикантна случка или за  наивна реплика.  Ако на вас и вашите приятели ви е забавно, то по всяка вероятност детето ви  в този момент се чувства засрамено, смутено и объркано.
Да бъдете деликатни по отношение на детето си пред другите хора е признак на уважение към личността и пространството му и то ще расте с чувство за собствена значимост  и стабилна връзка с вас и семайството. Не разказвайте на всеослушание всичко, което казва и прави  вкъщи, особено в негово присъствие.
Да го попитате дали би имало нещо против да разкажете няма да наруши авторитета ви, а само ще докаже, че засвидетелствате положително и сериозно отношение и на вас може да се разчита.
 
2.Не допускайте детето да се  съмнява във вашата добронамереност
 
 За възпитанието и развитието на децата е изключително важно  да бъдат поставяни граници и правила, за да расте то отговорно и с ясни ценности. Това обаче трябва да става в доверителна атмосфера на общуване, с ясното съзнание, че обект на критика е постъпката, а не личността на детето . Когато казвате: „Ужасно съм разочарована от теб за тази тройка по математика, мързелив си, започни да учиш повече, казах ти, че не си готов“ то не чува зад това вашето „ Искам да си най-добрия, защото те обичам“ а чува „Аз не те харесвам“. Ефектите от това са подронена самооценка и срам, а не мотивация. Намесата от възрастен губи ефективността си, ако детето се страхува от реакциите ви и се затваря в себе си, в опит да защити достойнството си.
За да сте сигурни, че вашето послание правилно е стигнало до детето ви, говорете, питайте дали разбира, обяснявайте. Бъдете коректив -  справедливи и последователни. Да се греши е присъщо за всички хора и колкото по-рано го разбере, толкова по-сигурно в себе си ще расте то.
 
3.Пазете тайните му.
Силно вярвам, че нагласата към пространството на децата като нещо, което,  в името на тяхната сигурност, трябва да бъде под постоянен наш контрол, е останала в миналия век. Всеки има право на тайни, дори и най-малките. Колкото и несериозно да ни се струва, да разказваме безпардонно тайните им е сигурен начин да блокираме всеки порив да се съветват с нас и да споделят.
По същия начин трябва да бъдем внимателни към нещата, които искат да скрият от нас. Родителят има деликатната задача да олицетворява авторитета на възрастната и знаеща личност, без да оказва задушаващо въздействие.
 
4.Грижете се за себе си.
Вярвам, че няма по-добър начин да бъдем полезни за хората, които обичаме,  от този да се грижим сами за собственото си щастие. И ако всеки от значимите за нас други се грижи да бъде щастлив, това ще направи и нас щастливи. Няма по-сигурен начин да отгледате вътрешно стабилен и ценящ себе си човек от този с личения си пример да го научите да бъде отговорен и посотянен към собственото си благополучие. Щастливи родители = на щастливи деца. Те попиват нашето отношение и жизнена философия. Длъжни сте да бъдете добре, ама наистина!
 
5.Заложете на качество, а не на количество.
Липсата на достатъчно време, което да прекараме с децата си често ни изпълва с чувство за вина и напрежение. Реакцията на това е да компенсираме всяка свободна минута за и с децата, независимо от това колко сме уморени и отегчени. Ето така  забравяме за правило  №4. И децата усещат това.
Когато дойде време за равносметка, вашето дете няма да помни колко часа сте прекарвали заедно,  а как сте ги прекарали. Когато не ви достига време, помнете, че 10  пълноценни минути на ден са напълно достатъчни, за да поддържате ефективно дъблока и силна връзка с детето си. 
 

Психологическото консултиране е форма на краткосрочна психотерапия, чиято цел е да
улесни личностното и междуличностното функциониране и да подобри качеството на живот
на личността. Този вид подкрепа е насочен към психически здрави хора, които по някакви
причини се намират в неприятна ситуация или състояние, възпрепятстващи нормалното
функциониране в средата.
Друга специфична практика на психологическото консултиране е грижа за психохигиената и
личностното израстване.
Може да се осъществява индивиддуално или по двойки, в зависимост от характера на
проблема.
Най-чести области на психологическо консултиране:
1. Депресивни състояния
Състоянието на депресия придоби особена популярност през последните години. Тя варира
по сила и продължителност. Засегнатият се чувства потиснат, апатичен, безразличен към
средата си. Липсват насладата, радостта и смисълът в живота.Чувствата са с ниска
интензивност и в отрицателната гама – тъга, меланхолия, безнадежност.
Депресията е нормално състояние, съпътстващо нуждата от промяна в живота, всеки от нас е
преживявал екзистенциална празнота поне веднъж в живота си. Тя става патологична тогава,
когато човекът няма ресурс да се справи или се намира в много сложна ситуация. Търсейки
помощ и сътрудничество, депресираният си дава възможност да „отпуши“ ситуацията, да и
да повиши трайно чувството си за благополучие.
Важо е при по-продължителен и мъчителен период на депресия засегнатият да обърне
внимание на състоянието си , да се открият причините и да се пристъпи към лечение. Често
то може да се дължи на нарушен хормонален баланс или здравословен проблем. Ако такива
липсват, но депресията не променя интензивността си, следва да се потърси специализирана
психологическа подкрепа.
Психологическото консултиране при депресия е насочено към по-пълно осъзнаване на
собствените потребности и нужди, възвръщане на силите и радостта от живота.
2. Тревожни състояния
Тревожните състояния се свързват с повишените нива на стрес. Усещанията на тревожност и
безпокойство са нормални тогава, когато действат мобилизиращо и съпътстват просперитета
на човека в професионален или личностен план.
Мъчителната тревожност е тази, която завладява тялото без видима причина, и
възпрепятства, вместо да повишава активността и адаптивността.
Най-често следствие от състоянието на мъчителна тревожност са паническите атаки:
Засегнатият получава внезапни пристъпи на силен страх, последван от сърцебиене,
изпотяване, чувство за животозастрашаваща опасност, неадекватност и други усещания,
които са различни при различните хора (предстоящ инфаркт, усещане за полудяване, страх,
че ще си глътне езика или че ще припадне и др.) Тези атаки са защитна реакция на психиката,
която е задействана в момент, в който човек прекалено дълго се е чувствал уплашен и
несигурен, без напълно да си дава сметка колко може да понесе . Характерно е, че те се
появяват внезапно и в момент, в който човекът очаква най-малко, и най-често, малко след
период на силен и продължителен стрес в ежедневието е преминал. С паническата атака
тялото ни казва „Спри, не може повече така да продължаваш!“, сякаш се опитва да се
предпази от подобни бъдещи издевателства.
Паническите атаки и страховите неврози обикновено изискват по-продължителна терапия,
тъй като завладяват тялото тогава, когато силният стрес вече е преминал. Зад тези симптоми
стои непреработен страх и объркване. Когато се открие и отреагира адекватно на причината,
довела до състоянието, симптомите отслабват или напълно изчезват.
Пътят към възстановяването минава през осъзнаване и пълноценно отреагиране на
непреработените силни отрицателни емоции от миналото.
3.Проблеми във взаимоотношенията
Една от най-важните ни характеристики е умението да изграждаме връзки.
Взаимоотношенията ни с другите винаги са динамични и едно по-пълно осъзнаване на
собствените ни потребности, нужди, модели и ценности, както и разбирането на тези на
другия човек, прави това взаимодействие интересно и пълноценно. Добрите контакти се
нуждаят от грижа и внимание.
Психологическото консултиране при проблеми във взаимоотношенията е насочено към
себепознание, осъзнаване на собствените потребности и нужди в контактите ни с
другите, осъзнаване на сложни взаимовръзки.
4. Ниска самооценка
Нисото самочувствие може напълно да провали пълноценния живот на човека, независимо
от това колко здрав, способен, талантлив и красив е той. При хората с ниска самооценка са
налице чувство за вина, усещане за неадекватност, несигурност, нерешителност. Склонността
към перфекционизъм е особено специфична. Поставените нереалистични цели и
последвалия неуспех потвърждават ниската стойност и затварят кръга на твърдението „аз не
мога нищо като хората“. Значението на успехите се минимизира, докато неуспехите се
хиперболзират. Човекът с нереалистична самооценка вярва, че не може или не заслужава да
му се случи нищо особено. Тези хора живеят в сянката на другите, притеснени, напрегнати и
тихи, тъй като са убедени, че каквото и да направят, то ще бъде глупаво, смешно и
маловажно. Винаги поставят себе си на последно място.
Всеки човек е индивидуална същност и има право на изява, отстояване, грешки. Без опит и
грешка няма растеж.
Психологическото консултиране при ниска самооценка е насочено към осъзнаване на
механизмите, по които се изгражда и поддържа, проверка на себевъзприятието с
реалността, търсене на своето място, разрушаване на неефективни схеми и модели,
осъзнаване на живота като една непрестанна крива от провали и успехи.
5. Жизнени възрастови кризи
Свързани са със стадийте на психо-социалното развитие и са част от живота на всеки човек.
Това са така наречените „трудни“ възрасти и периоди, каквито са пубертетната възраст,
например. Тези периоди са сложни поради противоречието между старите възможности и
новите потребности на личността. Преходът е предизвикателство както за самия човек, така и
за останалите членове на семейството му. Жизнената криза е преодоляна тогава, когато
човекът успешно встъпи в новата си житейска роля и функция. След нея следва латентен
период и човекът се стабилизира. Благополучният изход от старата жизнена криза гарантира
успешно функциониране в следващия етап от развитие.
Нуждата от психологическа подкрепа идва, когато личността по една или друга причина не
може да премине към следващия си етап на развитие.

Лумбалгията , или още лумбаго представлява остра , режеща болка в гърба.Причина за появата и е износването на гръбначния стълб и най-вече на междупрешленните дискове.
При невнимателно и много рязко движение ,прешлените могат да се обърнат един върху  друг и да притиснат нервите на гръбначния мозък. Като реакция на болката се свиват мускулите на гърба. Гръбначните стави се свиват и обръщат още повече, а болката се засилва.
Причините защо болката се проявява в гърба са много: заседнал начин на живот, липса на физическа активност, старост, генетични фактори, травми. Повече от половинaта население изпитва болка в гърба.
Дегенеративните процеси първо започват в дисковете, еластичността се намалява, променя се формата им, нишките на фиброзния пръстен могат да добият малки разкъсвания или вдлъбвания, междупрешленното пространство може да се стесни, дискът може да се измести от мястото си и дори ядреното вещество да се излее, ако пръстенът се скъса. Всички тези промени водят до струпване на голямо натоварване върху прешлените. Гръбначните деформации са причинени от изместване на прешлените от правилните им позиции и това може да доведе до притискане на околните нерви. Също причина може да е поради отслабнали мускули в областта на гръбначният стълб, поради липса на физическа активност или дълго стоене в неправилна поза. Деформациите и болката в гърба могат да доведат до серия от затруднения в други части на тялото като мигрена, изтръпване в ръце, крака, ходила, болка в гърдите, промяна в тазовата позиция, загуба на чувствителност. Болката може да е остра, породена от травма или определени движения, които превишават допустимите движения в гърба. Болката най-често възниква в области, където по-подвижна част се свързва с по-неподвижна (поясна област).
Профилактика:

• Не вдигайте тежко.
• Спете на твърдо и удобно легло.
• Удобните обувки и дрехи са от главно значение за правилното функциониране на организма ви.
• Редовно правете упражнения с цел засилване на кръвообращението и разтягане на мускулите.

За да се избегнат по-нататъшни усложнения е нужно лечението да се започне навреме. За пълна ефективност на лечението се съчетават обезболяващи средства, рехабилитационен комплекс от специални упражнения, физиотерапия и лечебен масаж.

Депресията (меланхолията) се проявяват с подтиснато, мрачно, неудоволствено или тъжно настроение, със забавен мисловен поток, с намалена волева активност и страх от работа. Някои хора се затварят в себе си, стават тъжни и подтиснати. Има и такива, които винаги са раздразнителни и избухват без причина или стават обидчиви като малки деца. Присъщи са мисли, които са противоположни по съдържание. Личностите попаднали в депресивно състояние страдат от понижено самочувствие, от чувство за малоценност и дори за вина, защото не могат да изпълнят дълга си В семейството и обществото. Те понякога смятат, че са болни от неизлечима болест, която ще унищожи не само тях, но и техните семейства. Върхът на меланхолната налудност е мисълта, че болният ще живее вечно, за да се мъчи ( ахасферов синдром). Друг признак на депресията е загубата на апетит и безсъние. В някои случаи са налице и симптоми като задух, горещи и вълни и „камък в гърлото“. Има два вида депресии. Единият вид се проявява с подтиснато настроение, забавен мисловен процес, без налудни мисли, а при другия вид освен изброените вече признаци са налице и налудните мисли. Суицидните мисли и опити са много често срещано явление при вторият вид депресивно състояние. Добре е ако почувствате някои от тези симптоми, веднага да потърсите професионална помощ от специалист психолог/психотерапевт, който ще ви помогне да възстановите душевния си комфорт.

​                Синдром - Синдромът е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние, проявяващи се едновременно.
 
            Синдром на професионалното изчерпване или още наричан BURN OUT е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974г., който забелязва този синдром сред своите колеги
 
            Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността - физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет.
 
            Синдрома на „изпепеляване“ се проявява със следните симптоми:
 
                        Физиологични- хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции;
                        Когнитивни- апатия, липса на нови идеи, отрицателно отношение към работата;             Емоционални симптоми- чувство за провал, безнадежност, липса на емпатия;                    Поведеченски симптоми- намалена работоспособност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство.
 
            Личностните фактори, които предразполагат към развитие на Бърнаут са:
 
                        неустойчивост;
                        завишени очаквания към себе си и към другите;
                        повишена тревожност;
                        свръхамбиции;
                        нереалистична преценка.
 
            Конфликтите в работната среда се появяват, когато професионалиста не е наясно с очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му. Появяват се конфликти, и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на дейността. Това води до стрес, объркване, натоварване и изтощение. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания-гастрит, хронична умора, повишено кръвно налягане. Емоционалното изтощение се характеризира още с липса на енергия, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, напрегнатост, повишена конфликтност и чести негативни и афективни реакции. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно-съдови заболявания, води и до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.
В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и други.
 
Живеем в забързан свят, работим в динамична среда и консумираме прекалено много. Навсякъде около нас консумация - на храни, напитки, природни ресурси, газове, горива. Консумираме и продължаваме по същия алгоритъм по, който се движим всеки ден. Така ден след ден не осъзнаваме, че сме изконсумирали и собствената си енергия, депресирани, се отчуждаваме, затваряме се в себе си, намираме опора най-често във вредните навици и занимания, като така бавно губим и не виждаме потенциала си. Защо за толкова малко „облекчение“, да рискуваме толкова много. Пушейки се „успокояваме“, но гподлагаме на риск, нещо много по-важно – нашето тяло, увреждаме, кожата си, зъбите, половата система, храносмилателната и отделителната системи. Посягайки към алкогола ни „олеква“, забравяме за проблемите, но те са все там и ни „чакат“ да премине дествието на опията и така се озоваваме в един омагьосан кръг, в една зависимост, която бавно ни съсипва. Нека помислим поне веднъж на седмица или месец дори за СЕБЕ СИ, за нашето здраве, да осъзнаем, че заплащаме със здраве за парите си, а след това харчим парите си за здрааве. Нека поне веднъж да помислим рационално и да направим една равносметка, за това как се справяме с проблемите в ежедневието или на работното място. Бъдете широко скроени и преодолейте общото разбиране,че психолог е равно на психиатър. Бъдете смели да попитате и да потърсите подкрепа при нас, ние ще ви помогнем да решите проблема си, без да се налага да влагате много средства, пари, време и най-вече няма да изхабим най-важния ви ресурс – ВАШЕТО ЗДРАВЕ.