Синдром - Синдромът е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние, проявяващи се едновременно.
Синдром на професионалното изчерпване или още наричан BURN OUT е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974г., който забелязва този синдром сред своите колеги
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността - физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет.
Синдрома на „изпепеляване“ се проявява със следните симптоми:
Физиологични- хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции;
Когнитивни- апатия, липса на нови идеи, отрицателно отношение към работата; Емоционални симптоми- чувство за провал, безнадежност, липса на емпатия; Поведеченски симптоми- намалена работоспособност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство.
Личностните фактори, които предразполагат към развитие на Бърнаут са:
неустойчивост;
завишени очаквания към себе си и към другите;
повишена тревожност;
свръхамбиции;
нереалистична преценка.
Конфликтите в работната среда се появяват, когато професионалиста не е наясно с очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му. Появяват се конфликти, и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на дейността. Това води до стрес, объркване, натоварване и изтощение. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания-гастрит, хронична умора, повишено кръвно налягане. Емоционалното изтощение се характеризира още с липса на енергия, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, напрегнатост, повишена конфликтност и чести негативни и афективни реакции. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно-съдови заболявания, води и до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.
В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и други.
Живеем в забързан свят, работим в динамична среда и консумираме прекалено много. Навсякъде около нас консумация - на храни, напитки, природни ресурси, газове, горива. Консумираме и продължаваме по същия алгоритъм по, който се движим всеки ден. Така ден след ден не осъзнаваме, че сме изконсумирали и собствената си енергия, депресирани, се отчуждаваме, затваряме се в себе си, намираме опора най-често във вредните навици и занимания, като така бавно губим и не виждаме потенциала си. Защо за толкова малко „облекчение“, да рискуваме толкова много. Пушейки се „успокояваме“, но гподлагаме на риск, нещо много по-важно – нашето тяло, увреждаме, кожата си, зъбите, половата система, храносмилателната и отделителната системи. Посягайки към алкогола ни „олеква“, забравяме за проблемите, но те са все там и ни „чакат“ да премине дествието на опията и така се озоваваме в един омагьосан кръг, в една зависимост, която бавно ни съсипва. Нека помислим поне веднъж на седмица или месец дори за СЕБЕ СИ, за нашето здраве, да осъзнаем, че заплащаме със здраве за парите си, а след това харчим парите си за здрааве. Нека поне веднъж да помислим рационално и да направим една равносметка, за това как се справяме с проблемите в ежедневието или на работното място. Бъдете широко скроени и преодолейте общото разбиране,че психолог е равно на психиатър. Бъдете смели да попитате и да потърсите подкрепа при нас, ние ще ви помогнем да решите проблема си, без да се налага да влагате много средства, пари, време и най-вече няма да изхабим най-важния ви ресурс – ВАШЕТО ЗДРАВЕ.
Синдром на професионалното изчерпване или още наричан BURN OUT е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974г., който забелязва този синдром сред своите колеги
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността - физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет.
Синдрома на „изпепеляване“ се проявява със следните симптоми:
Физиологични- хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции;
Когнитивни- апатия, липса на нови идеи, отрицателно отношение към работата; Емоционални симптоми- чувство за провал, безнадежност, липса на емпатия; Поведеченски симптоми- намалена работоспособност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство.
Личностните фактори, които предразполагат към развитие на Бърнаут са:
неустойчивост;
завишени очаквания към себе си и към другите;
повишена тревожност;
свръхамбиции;
нереалистична преценка.
Конфликтите в работната среда се появяват, когато професионалиста не е наясно с очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му. Появяват се конфликти, и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на дейността. Това води до стрес, объркване, натоварване и изтощение. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания-гастрит, хронична умора, повишено кръвно налягане. Емоционалното изтощение се характеризира още с липса на енергия, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, напрегнатост, повишена конфликтност и чести негативни и афективни реакции. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно-съдови заболявания, води и до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.
В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и други.
Живеем в забързан свят, работим в динамична среда и консумираме прекалено много. Навсякъде около нас консумация - на храни, напитки, природни ресурси, газове, горива. Консумираме и продължаваме по същия алгоритъм по, който се движим всеки ден. Така ден след ден не осъзнаваме, че сме изконсумирали и собствената си енергия, депресирани, се отчуждаваме, затваряме се в себе си, намираме опора най-често във вредните навици и занимания, като така бавно губим и не виждаме потенциала си. Защо за толкова малко „облекчение“, да рискуваме толкова много. Пушейки се „успокояваме“, но гподлагаме на риск, нещо много по-важно – нашето тяло, увреждаме, кожата си, зъбите, половата система, храносмилателната и отделителната системи. Посягайки към алкогола ни „олеква“, забравяме за проблемите, но те са все там и ни „чакат“ да премине дествието на опията и така се озоваваме в един омагьосан кръг, в една зависимост, която бавно ни съсипва. Нека помислим поне веднъж на седмица или месец дори за СЕБЕ СИ, за нашето здраве, да осъзнаем, че заплащаме със здраве за парите си, а след това харчим парите си за здрааве. Нека поне веднъж да помислим рационално и да направим една равносметка, за това как се справяме с проблемите в ежедневието или на работното място. Бъдете широко скроени и преодолейте общото разбиране,че психолог е равно на психиатър. Бъдете смели да попитате и да потърсите подкрепа при нас, ние ще ви помогнем да решите проблема си, без да се налага да влагате много средства, пари, време и най-вече няма да изхабим най-важния ви ресурс – ВАШЕТО ЗДРАВЕ.
