Как да възпитаваме самоуверени и спокойни деца
Отглеждането на новото поколение е голяма отговорност и често ние като родители се съмняваме доколко успешно се справяме с възпитанието на децата си.
В последните години разполагаме с голяма по обем и разнообразна информация за правилния подход. С настоящата статия сме си поставили за цел да напомним на родителите, че за да растат децата ни спокойни, позитивни и успешни, е важно преди всичко отношението ни към тях и към нас самите, отколкото следването на правила стъпка по стъпка. Дори и най-съвършената методика е безполезна, ако човекът, който я използва, не ня разбира и споделя други възгледи.
1.Бъдете деликатни
Нерядко родителите се изкушават да „блеснат“ в компанията , като разкажат за пикантна случка или за наивна реплика. Ако на вас и вашите приятели ви е забавно, то по всяка вероятност детето ви в този момент се чувства засрамено, смутено и объркано.
Да бъдете деликатни по отношение на детето си пред другите хора е признак на уважение към личността и пространството му и то ще расте с чувство за собствена значимост и стабилна връзка с вас и семайството. Не разказвайте на всеослушание всичко, което казва и прави вкъщи, особено в негово присъствие.
Да го попитате дали би имало нещо против да разкажете няма да наруши авторитета ви, а само ще докаже, че засвидетелствате положително и сериозно отношение и на вас може да се разчита.
2.Не допускайте детето да се съмнява във вашата добронамереност
За възпитанието и развитието на децата е изключително важно да бъдат поставяни граници и правила, за да расте то отговорно и с ясни ценности. Това обаче трябва да става в доверителна атмосфера на общуване, с ясното съзнание, че обект на критика е постъпката, а не личността на детето . Когато казвате: „Ужасно съм разочарована от теб за тази тройка по математика, мързелив си, започни да учиш повече, казах ти, че не си готов“ то не чува зад това вашето „ Искам да си най-добрия, защото те обичам“ а чува „Аз не те харесвам“. Ефектите от това са подронена самооценка и срам, а не мотивация. Намесата от възрастен губи ефективността си, ако детето се страхува от реакциите ви и се затваря в себе си, в опит да защити достойнството си.
За да сте сигурни, че вашето послание правилно е стигнало до детето ви, говорете, питайте дали разбира, обяснявайте. Бъдете коректив - справедливи и последователни. Да се греши е присъщо за всички хора и колкото по-рано го разбере, толкова по-сигурно в себе си ще расте то.
3.Пазете тайните му.
Силно вярвам, че нагласата към пространството на децата като нещо, което, в името на тяхната сигурност, трябва да бъде под постоянен наш контрол, е останала в миналия век. Всеки има право на тайни, дори и най-малките. Колкото и несериозно да ни се струва, да разказваме безпардонно тайните им е сигурен начин да блокираме всеки порив да се съветват с нас и да споделят.
По същия начин трябва да бъдем внимателни към нещата, които искат да скрият от нас. Родителят има деликатната задача да олицетворява авторитета на възрастната и знаеща личност, без да оказва задушаващо въздействие.
4.Грижете се за себе си.
Вярвам, че няма по-добър начин да бъдем полезни за хората, които обичаме, от този да се грижим сами за собственото си щастие. И ако всеки от значимите за нас други се грижи да бъде щастлив, това ще направи и нас щастливи. Няма по-сигурен начин да отгледате вътрешно стабилен и ценящ себе си човек от този с личения си пример да го научите да бъде отговорен и посотянен към собственото си благополучие. Щастливи родители = на щастливи деца. Те попиват нашето отношение и жизнена философия. Длъжни сте да бъдете добре, ама наистина!
5.Заложете на качество, а не на количество.
Липсата на достатъчно време, което да прекараме с децата си често ни изпълва с чувство за вина и напрежение. Реакцията на това е да компенсираме всяка свободна минута за и с децата, независимо от това колко сме уморени и отегчени. Ето така забравяме за правило №4. И децата усещат това.
Когато дойде време за равносметка, вашето дете няма да помни колко часа сте прекарвали заедно, а как сте ги прекарали. Когато не ви достига време, помнете, че 10 пълноценни минути на ден са напълно достатъчни, за да поддържате ефективно дъблока и силна връзка с детето си.
Отглеждането на новото поколение е голяма отговорност и често ние като родители се съмняваме доколко успешно се справяме с възпитанието на децата си.
В последните години разполагаме с голяма по обем и разнообразна информация за правилния подход. С настоящата статия сме си поставили за цел да напомним на родителите, че за да растат децата ни спокойни, позитивни и успешни, е важно преди всичко отношението ни към тях и към нас самите, отколкото следването на правила стъпка по стъпка. Дори и най-съвършената методика е безполезна, ако човекът, който я използва, не ня разбира и споделя други възгледи.
1.Бъдете деликатни
Нерядко родителите се изкушават да „блеснат“ в компанията , като разкажат за пикантна случка или за наивна реплика. Ако на вас и вашите приятели ви е забавно, то по всяка вероятност детето ви в този момент се чувства засрамено, смутено и объркано.
Да бъдете деликатни по отношение на детето си пред другите хора е признак на уважение към личността и пространството му и то ще расте с чувство за собствена значимост и стабилна връзка с вас и семайството. Не разказвайте на всеослушание всичко, което казва и прави вкъщи, особено в негово присъствие.
Да го попитате дали би имало нещо против да разкажете няма да наруши авторитета ви, а само ще докаже, че засвидетелствате положително и сериозно отношение и на вас може да се разчита.
2.Не допускайте детето да се съмнява във вашата добронамереност
За възпитанието и развитието на децата е изключително важно да бъдат поставяни граници и правила, за да расте то отговорно и с ясни ценности. Това обаче трябва да става в доверителна атмосфера на общуване, с ясното съзнание, че обект на критика е постъпката, а не личността на детето . Когато казвате: „Ужасно съм разочарована от теб за тази тройка по математика, мързелив си, започни да учиш повече, казах ти, че не си готов“ то не чува зад това вашето „ Искам да си най-добрия, защото те обичам“ а чува „Аз не те харесвам“. Ефектите от това са подронена самооценка и срам, а не мотивация. Намесата от възрастен губи ефективността си, ако детето се страхува от реакциите ви и се затваря в себе си, в опит да защити достойнството си.
За да сте сигурни, че вашето послание правилно е стигнало до детето ви, говорете, питайте дали разбира, обяснявайте. Бъдете коректив - справедливи и последователни. Да се греши е присъщо за всички хора и колкото по-рано го разбере, толкова по-сигурно в себе си ще расте то.
3.Пазете тайните му.
Силно вярвам, че нагласата към пространството на децата като нещо, което, в името на тяхната сигурност, трябва да бъде под постоянен наш контрол, е останала в миналия век. Всеки има право на тайни, дори и най-малките. Колкото и несериозно да ни се струва, да разказваме безпардонно тайните им е сигурен начин да блокираме всеки порив да се съветват с нас и да споделят.
По същия начин трябва да бъдем внимателни към нещата, които искат да скрият от нас. Родителят има деликатната задача да олицетворява авторитета на възрастната и знаеща личност, без да оказва задушаващо въздействие.
4.Грижете се за себе си.
Вярвам, че няма по-добър начин да бъдем полезни за хората, които обичаме, от този да се грижим сами за собственото си щастие. И ако всеки от значимите за нас други се грижи да бъде щастлив, това ще направи и нас щастливи. Няма по-сигурен начин да отгледате вътрешно стабилен и ценящ себе си човек от този с личения си пример да го научите да бъде отговорен и посотянен към собственото си благополучие. Щастливи родители = на щастливи деца. Те попиват нашето отношение и жизнена философия. Длъжни сте да бъдете добре, ама наистина!
5.Заложете на качество, а не на количество.
Липсата на достатъчно време, което да прекараме с децата си често ни изпълва с чувство за вина и напрежение. Реакцията на това е да компенсираме всяка свободна минута за и с децата, независимо от това колко сме уморени и отегчени. Ето така забравяме за правило №4. И децата усещат това.
Когато дойде време за равносметка, вашето дете няма да помни колко часа сте прекарвали заедно, а как сте ги прекарали. Когато не ви достига време, помнете, че 10 пълноценни минути на ден са напълно достатъчни, за да поддържате ефективно дъблока и силна връзка с детето си.
