Психологическото консултиране е форма на краткосрочна психотерапия, чиято цел е да
улесни личностното и междуличностното функциониране и да подобри качеството на живот
на личността. Този вид подкрепа е насочен към психически здрави хора, които по някакви
причини се намират в неприятна ситуация или състояние, възпрепятстващи нормалното
функциониране в средата.
Друга специфична практика на психологическото консултиране е грижа за психохигиената и
личностното израстване.
Може да се осъществява индивиддуално или по двойки, в зависимост от характера на
проблема.
Най-чести области на психологическо консултиране:
1. Депресивни състояния
Състоянието на депресия придоби особена популярност през последните години. Тя варира
по сила и продължителност. Засегнатият се чувства потиснат, апатичен, безразличен към
средата си. Липсват насладата, радостта и смисълът в живота.Чувствата са с ниска
интензивност и в отрицателната гама – тъга, меланхолия, безнадежност.
Депресията е нормално състояние, съпътстващо нуждата от промяна в живота, всеки от нас е
преживявал екзистенциална празнота поне веднъж в живота си. Тя става патологична тогава,
когато човекът няма ресурс да се справи или се намира в много сложна ситуация. Търсейки
помощ и сътрудничество, депресираният си дава възможност да „отпуши“ ситуацията, да и
да повиши трайно чувството си за благополучие.
Важо е при по-продължителен и мъчителен период на депресия засегнатият да обърне
внимание на състоянието си , да се открият причините и да се пристъпи към лечение. Често
то може да се дължи на нарушен хормонален баланс или здравословен проблем. Ако такива
липсват, но депресията не променя интензивността си, следва да се потърси специализирана
психологическа подкрепа.
Психологическото консултиране при депресия е насочено към по-пълно осъзнаване на
собствените потребности и нужди, възвръщане на силите и радостта от живота.
2. Тревожни състояния
Тревожните състояния се свързват с повишените нива на стрес. Усещанията на тревожност и
безпокойство са нормални тогава, когато действат мобилизиращо и съпътстват просперитета
на човека в професионален или личностен план.
Мъчителната тревожност е тази, която завладява тялото без видима причина, и
възпрепятства, вместо да повишава активността и адаптивността.
Най-често следствие от състоянието на мъчителна тревожност са паническите атаки:
Засегнатият получава внезапни пристъпи на силен страх, последван от сърцебиене,
изпотяване, чувство за животозастрашаваща опасност, неадекватност и други усещания,
които са различни при различните хора (предстоящ инфаркт, усещане за полудяване, страх,
че ще си глътне езика или че ще припадне и др.) Тези атаки са защитна реакция на психиката,
която е задействана в момент, в който човек прекалено дълго се е чувствал уплашен и
несигурен, без напълно да си дава сметка колко може да понесе . Характерно е, че те се
появяват внезапно и в момент, в който човекът очаква най-малко, и най-често, малко след
период на силен и продължителен стрес в ежедневието е преминал. С паническата атака
тялото ни казва „Спри, не може повече така да продължаваш!“, сякаш се опитва да се
предпази от подобни бъдещи издевателства.
Паническите атаки и страховите неврози обикновено изискват по-продължителна терапия,
тъй като завладяват тялото тогава, когато силният стрес вече е преминал. Зад тези симптоми
стои непреработен страх и объркване. Когато се открие и отреагира адекватно на причината,
довела до състоянието, симптомите отслабват или напълно изчезват.
Пътят към възстановяването минава през осъзнаване и пълноценно отреагиране на
непреработените силни отрицателни емоции от миналото.
3.Проблеми във взаимоотношенията
Една от най-важните ни характеристики е умението да изграждаме връзки.
Взаимоотношенията ни с другите винаги са динамични и едно по-пълно осъзнаване на
собствените ни потребности, нужди, модели и ценности, както и разбирането на тези на
другия човек, прави това взаимодействие интересно и пълноценно. Добрите контакти се
нуждаят от грижа и внимание.
Психологическото консултиране при проблеми във взаимоотношенията е насочено към
себепознание, осъзнаване на собствените потребности и нужди в контактите ни с
другите, осъзнаване на сложни взаимовръзки.
4. Ниска самооценка
Нисото самочувствие може напълно да провали пълноценния живот на човека, независимо
от това колко здрав, способен, талантлив и красив е той. При хората с ниска самооценка са
налице чувство за вина, усещане за неадекватност, несигурност, нерешителност. Склонността
към перфекционизъм е особено специфична. Поставените нереалистични цели и
последвалия неуспех потвърждават ниската стойност и затварят кръга на твърдението „аз не
мога нищо като хората“. Значението на успехите се минимизира, докато неуспехите се
хиперболзират. Човекът с нереалистична самооценка вярва, че не може или не заслужава да
му се случи нищо особено. Тези хора живеят в сянката на другите, притеснени, напрегнати и
тихи, тъй като са убедени, че каквото и да направят, то ще бъде глупаво, смешно и
маловажно. Винаги поставят себе си на последно място.
Всеки човек е индивидуална същност и има право на изява, отстояване, грешки. Без опит и
грешка няма растеж.
Психологическото консултиране при ниска самооценка е насочено към осъзнаване на
механизмите, по които се изгражда и поддържа, проверка на себевъзприятието с
реалността, търсене на своето място, разрушаване на неефективни схеми и модели,
осъзнаване на живота като една непрестанна крива от провали и успехи.
5. Жизнени възрастови кризи
Свързани са със стадийте на психо-социалното развитие и са част от живота на всеки човек.
Това са така наречените „трудни“ възрасти и периоди, каквито са пубертетната възраст,
например. Тези периоди са сложни поради противоречието между старите възможности и
новите потребности на личността. Преходът е предизвикателство както за самия човек, така и
за останалите членове на семейството му. Жизнената криза е преодоляна тогава, когато
човекът успешно встъпи в новата си житейска роля и функция. След нея следва латентен
период и човекът се стабилизира. Благополучният изход от старата жизнена криза гарантира
успешно функциониране в следващия етап от развитие.
Нуждата от психологическа подкрепа идва, когато личността по една или друга причина не
може да премине към следващия си етап на развитие.
улесни личностното и междуличностното функциониране и да подобри качеството на живот
на личността. Този вид подкрепа е насочен към психически здрави хора, които по някакви
причини се намират в неприятна ситуация или състояние, възпрепятстващи нормалното
функциониране в средата.
Друга специфична практика на психологическото консултиране е грижа за психохигиената и
личностното израстване.
Може да се осъществява индивиддуално или по двойки, в зависимост от характера на
проблема.
Най-чести области на психологическо консултиране:
1. Депресивни състояния
Състоянието на депресия придоби особена популярност през последните години. Тя варира
по сила и продължителност. Засегнатият се чувства потиснат, апатичен, безразличен към
средата си. Липсват насладата, радостта и смисълът в живота.Чувствата са с ниска
интензивност и в отрицателната гама – тъга, меланхолия, безнадежност.
Депресията е нормално състояние, съпътстващо нуждата от промяна в живота, всеки от нас е
преживявал екзистенциална празнота поне веднъж в живота си. Тя става патологична тогава,
когато човекът няма ресурс да се справи или се намира в много сложна ситуация. Търсейки
помощ и сътрудничество, депресираният си дава възможност да „отпуши“ ситуацията, да и
да повиши трайно чувството си за благополучие.
Важо е при по-продължителен и мъчителен период на депресия засегнатият да обърне
внимание на състоянието си , да се открият причините и да се пристъпи към лечение. Често
то може да се дължи на нарушен хормонален баланс или здравословен проблем. Ако такива
липсват, но депресията не променя интензивността си, следва да се потърси специализирана
психологическа подкрепа.
Психологическото консултиране при депресия е насочено към по-пълно осъзнаване на
собствените потребности и нужди, възвръщане на силите и радостта от живота.
2. Тревожни състояния
Тревожните състояния се свързват с повишените нива на стрес. Усещанията на тревожност и
безпокойство са нормални тогава, когато действат мобилизиращо и съпътстват просперитета
на човека в професионален или личностен план.
Мъчителната тревожност е тази, която завладява тялото без видима причина, и
възпрепятства, вместо да повишава активността и адаптивността.
Най-често следствие от състоянието на мъчителна тревожност са паническите атаки:
Засегнатият получава внезапни пристъпи на силен страх, последван от сърцебиене,
изпотяване, чувство за животозастрашаваща опасност, неадекватност и други усещания,
които са различни при различните хора (предстоящ инфаркт, усещане за полудяване, страх,
че ще си глътне езика или че ще припадне и др.) Тези атаки са защитна реакция на психиката,
която е задействана в момент, в който човек прекалено дълго се е чувствал уплашен и
несигурен, без напълно да си дава сметка колко може да понесе . Характерно е, че те се
появяват внезапно и в момент, в който човекът очаква най-малко, и най-често, малко след
период на силен и продължителен стрес в ежедневието е преминал. С паническата атака
тялото ни казва „Спри, не може повече така да продължаваш!“, сякаш се опитва да се
предпази от подобни бъдещи издевателства.
Паническите атаки и страховите неврози обикновено изискват по-продължителна терапия,
тъй като завладяват тялото тогава, когато силният стрес вече е преминал. Зад тези симптоми
стои непреработен страх и объркване. Когато се открие и отреагира адекватно на причината,
довела до състоянието, симптомите отслабват или напълно изчезват.
Пътят към възстановяването минава през осъзнаване и пълноценно отреагиране на
непреработените силни отрицателни емоции от миналото.
3.Проблеми във взаимоотношенията
Една от най-важните ни характеристики е умението да изграждаме връзки.
Взаимоотношенията ни с другите винаги са динамични и едно по-пълно осъзнаване на
собствените ни потребности, нужди, модели и ценности, както и разбирането на тези на
другия човек, прави това взаимодействие интересно и пълноценно. Добрите контакти се
нуждаят от грижа и внимание.
Психологическото консултиране при проблеми във взаимоотношенията е насочено към
себепознание, осъзнаване на собствените потребности и нужди в контактите ни с
другите, осъзнаване на сложни взаимовръзки.
4. Ниска самооценка
Нисото самочувствие може напълно да провали пълноценния живот на човека, независимо
от това колко здрав, способен, талантлив и красив е той. При хората с ниска самооценка са
налице чувство за вина, усещане за неадекватност, несигурност, нерешителност. Склонността
към перфекционизъм е особено специфична. Поставените нереалистични цели и
последвалия неуспех потвърждават ниската стойност и затварят кръга на твърдението „аз не
мога нищо като хората“. Значението на успехите се минимизира, докато неуспехите се
хиперболзират. Човекът с нереалистична самооценка вярва, че не може или не заслужава да
му се случи нищо особено. Тези хора живеят в сянката на другите, притеснени, напрегнати и
тихи, тъй като са убедени, че каквото и да направят, то ще бъде глупаво, смешно и
маловажно. Винаги поставят себе си на последно място.
Всеки човек е индивидуална същност и има право на изява, отстояване, грешки. Без опит и
грешка няма растеж.
Психологическото консултиране при ниска самооценка е насочено към осъзнаване на
механизмите, по които се изгражда и поддържа, проверка на себевъзприятието с
реалността, търсене на своето място, разрушаване на неефективни схеми и модели,
осъзнаване на живота като една непрестанна крива от провали и успехи.
5. Жизнени възрастови кризи
Свързани са със стадийте на психо-социалното развитие и са част от живота на всеки човек.
Това са така наречените „трудни“ възрасти и периоди, каквито са пубертетната възраст,
например. Тези периоди са сложни поради противоречието между старите възможности и
новите потребности на личността. Преходът е предизвикателство както за самия човек, така и
за останалите членове на семейството му. Жизнената криза е преодоляна тогава, когато
човекът успешно встъпи в новата си житейска роля и функция. След нея следва латентен
период и човекът се стабилизира. Благополучният изход от старата жизнена криза гарантира
успешно функциониране в следващия етап от развитие.
Нуждата от психологическа подкрепа идва, когато личността по една или друга причина не
може да премине към следващия си етап на развитие.
